Кореком на духа: от доларовия блян за уиски и Тоблерон преди 60 години до еврото на потребителския рай
Автор: Аделина Томова, dnes.dir.bg
Това лято държавното управление и Народното събрание направиха последната, решителна крачка за присъединението на страната ни към еврото. Точно по същото време преди 60 години социалистическа България алегорично се " причисли " към $ и Запада, откривайки с държавно решение валутните магазини, наречени " Кореком ". Иронично името им бе " разчитано " от зевзеци като абревиатура на " КОРЕкция на КОМунизма ".
Всъщност лъскавите оазиси със западни артикули, чиито въздух миришеше на парфюмен разкош и първокачествен шоколад - паметен мирис за всяко дете, родено преди 90-те, носят първите срички на френското фразеология Co(mptoir de) re(présentation et de) comm(erce) или преведено на български Кантора за посланичество и търговия.
Началото на корекомите поставя външнотърговското дружество " Булет ", което основава веригата магазини с вносни артикули, продавани против конвертируема валута.
Така, с изключение на чужденци и дипломати, в обществената подчиненост бързо на респект се издигат моряци, водачи и стюардеси, тираджии и други, работили на Запад и в арабския свят, и не на последно място именитите чейнчаджии, които " отваряха вратите " към корекома, продавайки един $ за 3-4 лева, вместо за 98 стотинки, колкото в тези години бе формалният обменен курс. Освен с щатската валута, в тези магазини можеше да се пазари и с още едно платежно средство - така наречен обменни документи (бонове, поименни чекове), издадени от Българска народна банка.
Снимка: Спомени от националната република/Fb
Първият " Кореком " е открит през лятото на 1965 на Златни пясъци, следват София, други огромни градове, както и по границите и летищата в страната, станали известни след това като Безмитни магазини. Техният брой в годините се усилва до 60.
В тях всеки щастливец, сдобил се с долари, ставаше истински воин от " Оркестър без име " - дънки " Райфел ", цигари " Кент ", бонбонки " Тик-так ", тоблерони, галони с уиски, стереоуредба " Сони " или " Хитачи ", видео и даже автомобил или апартамент, без да чака " да му излезе реда " с десетилетия (малко прочут факт е, че " Кореком " е изкупувал цели новопостроени блокове в столичните квартали " Люлин " и " Младост " ). И, несъмнено, некоронованият знак на тези магазини - " корекомското шоколадово яйце " - в миналото знак на разкош и безгранична детска наслада, през днешния ден - баналeн продукт във всяко квартално павилионче с марката " Киндер сърпрайз ".
" Кореком " - началото
Корекомите у нас са основани по модела на руската верига магазини " Торгсин " от 30-те години. Подобни " западни витрини " след това се отварят и в други източноевропейски страни - " Тузекс " в Чехословакия, " Интершоп " в Източна Германия, " Берьозка " в Съветския съюз, " Певекс " в Полша, украинската " Каштан " в Съюз на съветските социалистически републики...
Техен предходник в България е адвокатска фирма към Търговската палата за доставяне на задграничните посолства и легации в София с артикули и други артикули. Няколко години по-късно адвокатската фирма минава към предприятието за износ на български артикули " Булет ". С предписание на Министерския съвет от 18 април 1964 година към Министерството на външната търговия се основава Държавно стопанско дружество " Кореком " на основата на дирекция " Кореком " при Държавно стопанско предприятие " Булет ", а с разпореждане от 20 декември 1974 година то се преобразува във външнотърговско дружество " Кореком " при същото министерство, сочи информация на Българска телеграфна агенция.
В постановлението на Министерски съвет от 1974 година, оповестено в " Държавен вестник ", е записано, че предприятието е с предмет на активност продажба на дребно на български и вносни артикули против непозната валута, продажба на леки коли, аварийни елементи за тях и недвижими парцели на физически лица, продажба на български артикули на интернационалните панаири, изложения, фестивали и други в страната и в чужбина против непозната валута, извънпланов импорт на артикули, предопределени за продажба в магазините на предприятието, както и образуване на автосервиз за леки коли на задгранични туристи и на български жители против непозната валута.
Снимка: Спомени от националната република/Fb
Специално е посочено, че " Кореком " прави продажби на артикули в страната на български жители, изпратени на задгранична работа, на специализация или обучение, както и на командировани в чужбина, на хора, получили възнаграждения, наследства, дарения или придобили валута против положен труд с позволение на способените български органи. Предприятието продава артикули и на задграничните дипломатически и търговски задачи, упълномощени в страната, както и на пребиваващите у нас непознати жители - чиновници в търговски компании, в самолетни компании, в културни задачи и в други задгранични представителства.
Първият у нас " Кореком " отваря порти в Златни пясъци през лятото на 1965 година наоколо до най-тузарския тогава хотел - " Интернационал ". Идеята и задачата е била в родната стопанска система да се вливат доларите и марките на многото западни туристи, посещаващи курорта край Варна, както и валутата, докарана от рейдовете на локалните моряци.
До края на туристическия сезон на Златните са открити още няколко магазина. Зареждането им става посредством 5 непознати компании, множеството от които са от Федерална Република Германия. В началото те внасят малцина артикули, само че бързо уголемяват асортимента и в " Кореком " стартират да се продават долни дрехи, облекла, обувки, транзистори, магнетофони, часовници, фотоапарати, парфюмерия, бижутерия, очила и даже вестници и списания.
Снимка: Спомени от националната република/Fb
Две години след отварянето на първите корекоми на Златни пясъци, Държавна сигурност упорства те да бъдат затворени. Към настояването, отправено през 1967 година към Министерството на финансите, се причисляват още Окръжният комитет на Българска комунистическа партия във Варна и управлението на Министерство на вътрешните работи в морския град. Изтъкнатите претекстове са, че магазините не дават отговор на първичното си предопределение, облагата от тях е незначителна, а политически са " неоправдани и нездравословни, тъй като компрометират престижа и националното достолепие на нашия народ ", описа преди години кореспондентът на " Дарик радио " в морската столица.
През първия туристически сезон стокооборотът на корекомите на Златните е 330 000 валутни лв., като 60% от сумата остават за фирмите-доставчици, а останалата част прибира българската страна. Чистата облага е преценена от Държавна сигурност като незначителна, а службите алармират за отрицателния резултат върху приходите от продан на валута. Неизпълнението на годишния проект на държавното дружество " Балкантурист " за 1965 година е 210 000 валутни лв..
Идеята за закриването им обаче по този начин и не се реализира и " западното въздействие " под формата на парфюми, козметика, цигари, уиски, шоколади, кафе, бяла и черна техника, долни дрехи и облекла, се разгръща и в София и други огромни градове.
Нелегално валута се намира на " Кристал " и на " Магурата ", като доларът публично е левче, само че " на черно " върви по 3-3,50.
Централният " Кореком " в столицата отваря порти на ул. " Цар Калоян " - на партера на хотел " Рила ", тъкмо против постройката на Светия Синод. Цветана Мановска е била дълги години негов шеф. През ръцете ѝ са минали стотици милиони долари, само че споделя, че в персоналния си живот валута и вносни артикули не е имала. " Планът ми беше нормално 10 млн. $ на година, беше огромен магазин, централният, на две смени се работеше. Имах 60-70 подчинени. Получавахме елементарни заплати, в български левове. Питаха ме за съвет каква марка техника да изберат, отговарях, че всичките са доста положителни. Тогава ми сложиха въпроса по този начин: " Какъв ледник имате у дома? " Отговорих: " Руският " Мраз ". Не имаха вяра, че не ми заплащат във валута... Беше един интервал, в който излязоха моралисти и споделиха, че " Кореком " развращава младежите като им продава дънки и започвали да мечтаят за западни артикули... ", показа тя преди време пред БНР.
Краят на една легенда за милиони
Малко след идването на демокрацията, с държавно разпореждане, от 1 април 1991 година доларовите цени на стоките на " Кореком " се трансформират в левови еквиваленти, а по-късно магазините се закриват. В края на март 1991 година от отделение " Кореком " в столицата и синдикатите към него изпращат послание до държавното управление и до Великото национално заседание, в което упорстват да се преразгледа постановлението на Министерски съвет. В него се показва, че " в случай че постановлението влезе в действие, загубите за компанията и за страната ще бъдат доста повече от облагите, тъй като стоките ще получат неведнъж увеличена левова цена и ползата на клиентите към тях внезапно ще спадне. А отговорностите към доставчиците първоначално ще надминат 80 милиона $ ". Два дни по-късно управлението на Държавна фирма " Кореком " се разграничава от обръщението на колектива на поделението в столицата.
В информация от Русе от 1 април 1991 година Българска телеграфна агенция осведоми, че " през последните три дни - петък, събота и неделя, на съществуването им като валутни, от седемте магазина на " Кореком " в крайдунавския град са купени артикули за повече от 100 000 $. Хората са изхарчили своята валута основно за питиета, цигари, битова електронна техника и дрехи. В съпоставяне с една естествена тридневка, този стокооборот е четири пъти по-голям ". " От през днешния ден магазините на русенското отделение на компания " Кореком ", които с изключение на тук са и в Габрово, Севлиево, Велико Търново, Свищов и Бяла, не работят. Според напътствията от сряда в тях ще стартира инвентаризация и уточняване на цените в левовата им равноценност. Въпреки мнението, че в граничните региони валутните магазини ще бъдат непокътнати, два от тях на контролно-пропусквателен пункт " Дунав мост " също не работят ".
Около месец по-късно, организацията разгласява друга информация от Свиленград със заглавие " Валута има, валутни магазини няма ": " След закриването на валутните продажби в " Кореком " -ите огромно количество валута излиза отвън страната - считат чиновниците на граничния контролно-пропускателен пункт " Капитан Андреево ". Сега българинът харчи доларите и марките си основно в Турция, допълват те ".
Магазините за валутна търговия по всички граници на страната ни би трябвало да бъдат затворени до 31 декември, сочи решение на държавното управление през 2002 година. Фирмите, които имат позволения за валутна търговия, са към 20 и имат близо 30 магазина, изясни тогавашният началник на Главно ръководство на митниците Пламен Минев. Сред тях са " Трансимпекс ", " Бела тур ", " Аида тур ", " Кореком ", " Б.Н.К. ", летищата. Договорите им са от 1991 година и изтичат през 2002 година, добави той.
Забраната за валутните магазини се вкарва поради наредбите в Европейския съюз. Ако при по-нататъшните договаряния за участие в съюза се стигне до смяна в политиката за магазините, ще я отразим незабавно, даде обещание тогава Минев. Ако това не стане, след края на 2002 година право на безмитна валутна търговия ще имат единствено самолетните компании на борда на своите самолети, прибавя тогавашният митнически началник.
Така социалистическата " фабрика за долари " " Кореком " отива първо в ръцете на турския магнат Суди Озкан, а по-късно - и в историята.
" Кореком " в числа
* За четвърт век битие предприятието е внесло в държавната хазна 1 милиард и 500 милиона долара;
* " Кореком " наложително е предоставял и 90% от валутната си облага за изкупуване от държавата;
* 60-те фирмени магазини в другите градове на страната са продавали артикули освен на българи, само че и на към 7 милиона директни пасажери и на 3 милиона задгранични туристи годишно;
* Цените на стоките в " Кореком " са били много по-приемливи от средноевропейските заради закупуването им на огромни партиди, с понижения от доставчиците или непосредствено от компаниите производители;
* Освен това " Кореком " е дал към 200 хиляди $ за потребностите на опазването на здравето, а повече от 30 български деца са лекувани в чужбина с негови средства, демонстрира информация от 1993 г.
Инфо: dnes.dir.bg
